Милион и половина се изпариха от Софийската духовна семинария
5 юни 2011
Главният секретар на Синода Наум служел на Бога и Мамона едновременно.
Парите били източвани от фирмата на някой си Петър Бумбовски, приближен на покойния главен счетоводител на Синода Милчо Кожухаров
Поредната далавера разтресе тези дни БПЦ, но с „документи и факти” за нея разполагат само неколцина служители от финансовите сектори на Синода. За „ШОУ” обаче отдавна няма скрито-покрито „зад олтара” и затова ви предлага аферата разнищена, както и истинските имена на антигероите, облажили се с близо милион и половина лева държавна пара.
Историята с отворен финал, която би трябвало да е обект на вниманието на прокуратурата, започва, когато по линия на проекта „Красива България” тогавашната социална министърка Емилия Масларова отпуска средства за ремонтно-възстановителни работи в Софийската духовна семинария „Свети Иван Рилски”. По същото време стартира капитален ремонт и на почивната станция на Синода в Несебър.
Синодът и Рилският манастир също се включват в акцията, влагайки в нея около 300 000 лв.
От страна на Синода в ремонта на Софийската духовна семинария участват две фирми – „Единство’94”, управлявана от Асен Вучков, и „Реставрация 02” с шеф Наташа Тодорова.
Когато начинанието набира ход /паралелно се извършва ремонт и на станцията в Несебър/, в играта се включва и лицето Петър Бумбовски, приближен на главния счетоводител на Синода по това време Милчо Кожухаров, починал внезапно на 12 октомври 2010 г.
Както „ШОУ” разбра от свои отлично информирани източници от църковните среди, за тези ремонтни дейности нямало нито един отчетен документ за изразходваните средства. От „рециклирането” на несебърската станция пък по балансова сметка 402 липсвали всякакви отчетни документи – акт 16, акт 17 и прочее.
По данни на запознати
в наличност били само „хвърчащи листове” с ръчно написани цифри,
без калкулации, без остойностяване на труд, без фактури за строителните материали… До фирмата на Бумбовски вече имало изпратено писмо от Синода да предостави документи за изразходваните суми, материали и средства, в противен случай ще се поиска съдействието на прокуратурата. Копие от писмото отлежавало и в архива на Софийската семинария.
За злоупотребите е докладвано и на Висшия църковен съвет /ВЦС/, светнаха ни „синодални старци”. Засега обаче всичко е „глас в пустиня”.
Под заплахата да бъде подпукан със сериозни проверки главният счетоводител Кожухаров прибира всички разходни касови ордери по тези ремонти, което е престъпление по Наказателния кодекс. Междувременно неговият човек Бумбовски, за да замете следите, пререгистрира фирмата си, ликвидирайки старата, с която е участвал в ремонтно-възстановителните работи.
Фирмата на Бумбовски уж е наета от Синода, но де факто няма договор с него и не е представила никакви отчетни документи, докато другите две фирми по линия на „Красива България” са с перфектна документация, твърдят Божи служители.
„Става въпрос за изчезването и възможното присвояване на 1 300 000 лв. За тези средства липсват каквито и да било документи.
Касиерката на Синода Кристина Донковска е изплащала различни суми с разходно-касови ордери /в брой/,
неподписани обаче от главния счетоводител на Синода Милчо Кожухаров. Съгласно сега действащото законодателство това може да се класифицира като престъпление”, поясняват вещи в тематиката.
След смъртта на Кожухаров Синодът кани някаква фирма да извърши одит /ревизия/ на документите на счетоводството. На ангажираните лица от фирмата се изплащат няколко хиляди лева хонорар. Съответно получават и достъп до запечатаната от 2009-а канцелария на Кожухаров и започват да работят с документите, които трябва да се ревизират. Един хубав ден обаче въпросните „спецове” от фирмата престават да ходят в Синода и… изчезват – при това без да представят отчет и документи! Служители на Синода довериха под сурдинка, че фирмата изнесла купища бумаги от канцеларията на покойния главен счетоводител.
Докато циркът тече, Синодът назначава на мястото на Кожухаров Лили Мицкова. По думите на печени църковници въпросната дама нямала висше образование и съответно квалификация за „позицията” главен счетоводител. „Явно липсата на ценз е без значение, важното е, че е намерен „достоен” заместник на Кожухаров”, шушукат стари кадри на БПЦ.
Наскоро Синодът е назначил ревизия на извършените ремонтно-възстановителни работи в Софийската духовна семинария и в почивната станция в Несебър, с която е натоварен шефът на ревизионния отдел на Синода Вихрен Михайлов. С което „чудесата продължават”, както се изразил наш митрополит, чието име по негово настояване няма да цитираме.
Към днешна дата ревизионният акт е готов, докладван е на Синода и, както се твърди, дядо Максим и подопечните му владици са запознати в детайли не с нарушенията, а с ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА по ремонтите. Уви – синодалите не са взели никакви мерки нито за отстраняването им, нито за търсенето на отговорност от лицата и фирмите, извършили злоупотребите.
„Интересен е и друг факт. При констатацията на нередности, меко казано, Вихрен Михайлов е длъжен по силата на действащото законодателство да представи ревизионния акт в прокуратурата. Но той не го е направил. Защо?
Явно целият ревизионен отдел на Синода участва в прикриването на далаверата.
Иначе няма логика. Защото ревизиращият Михайлов, който е изключително компетентен по тези въпроси, отлично знае, че при констатирани престъпни факти е длъжен по закон да сезира прокуратурата и съответните разследващи органи”, категорични са представители на клира.
По мнението на „вътрешни хора” от мътната пяна на аферата скоро щяло да изплува и името на шефа на имотния отдел на Синода Димитър Секулов, наричан зад гърба му „Спекулов”.
„Той, главният секретар на Синода – Наум, и покойният главен счетоводител Милчо Кожухаров бяха навързани като свински черва и стояха на входа и изхода на много „сюжети”, свързани с финикийски знаци и недвижима собственост.
Името на Секулов бе забъркано и в продажбата срещу жълти стотинки на апетитен църковен имот във Варненска епархия.
Митко от години е много близък до Кирил Варненски и когато той дойде в София, първата му работа е да се заключат в кабинета на Секулов и да беседват за техни си работи с часове. Напоследък обаче дядо Кирил започна да се дистанцира от шефа на имотния отдел”, разкриват висши духовници.
„Когато Синодът получава някакви преференции от държавата – финансиране, дарения и т.н., е задължен в края на всяка година да представи отчет за тях, съгласно чл. 24, ал. 2, където императивно е споменато, че годишните отчети на вероизповеданията подлежат на независим финансов одит при условията, предвидени за юридическите лица с нестопанска цел.
Ал. 3 гласи:
“При констатиране на закононарушения Министерството на финансите уведомява органите на прокуратурата и на държавния финансов контрол за извършване на проверка и предприемане на предвидените в закона действия”.
Естествено, тези членове и алинеи в закона са много добре известни на ревизионния отдел на Синода, оглавяван от Вихрен Михайлов, но те мълчат и се спотайват, водени от неясни за останалите синодални служители съображения”, коментират казуса спецове в правната материя.
И още една прелюбопитна подробност. Живеещият постоянно в Германия Янко Кожухаров, брат на покойния главен счетоводител на Синода, само седмица след смъртта му – на 20 октомври 2009 г., е упълномощил официално първата съпруга на Милчо Кожухаров – Димитрина Петрова Райнова, както и лицето Иван Борисов Станимиров, „да осъществяват, съвместно и поотделно, правни и фактически действия, свързани с отваряне на канцеларията на наследодателя ми, находяща се в сградата на Светия Синод на Българската православна църква в гр. София, ул.”Оборище” №4”.
„Това пълномощно е един правен абсурд, тъй като канцеларията на главния счетоводител не е частен имот и може да бъде отваряна само от оторизирани служебни лица. Нищо чудно
Райнова и Станимиров да са изнесли документация, уличаваща Милчо Кожухаров в престъпни деяния.
На всичкото отгоре се оказа, че въпросният Иван Станимиров е… шеф на почивната станция на Синода в Несебър, където също потъва голяма част от средствата, отпуснати за ремонтно-възстановителните работи. Така кръгът се затваря, но дали виновните ще получат справедливо наказание, остава под въпрос.
Ангел ПОПОВ
блиц / Bg Church
понеделник, 6 юни 2011 г.
неделя, 5 юни 2011 г.
Очаква се всеки момент новата най-силна фигура в близкото обкръжение на Максим да стане архимандрит Калист, протосингелът на Сливенска епархия
Кукловодите назначиха нов любимец на дядо Максим
4 юни 2011, 22:36
София, България
"Младите пажове" около дядо Максим ще трябва да се изнесат от митрополията, за да освободят "жизнено пространство" за бъдещия протосингел на Софийска епархия.
Това е 45-годишният архимандрит Калист, протосингел на Сливенска епархия, който е завършил агрономство в Москва, а баща му ген. Стоян Тонев е бил зам.-шеф на генщаба на българската армия
От няколко дни интригантите в расо не могат да се успокоят, възбудени “до червено” от новина №1 според тях в клира – патриархът си има нов любимец! По думите им обаче той не бил избран спонтанно от 97-годишния глава на БПЦ, а му бил спуснат от “кукловодите”, дърпащи конците на отделните лобита в Синода, пише в. "ШОУ".
Младичкият, симпатичен и сговорчив Теодор, личен секретар и довереник на Негово светейшество от 3-4 години, трябвало да си стяга багажа и да се изнася от митрополията, за да освободи “жизнено пространство” за своя наследник. Който бил духовник на солидна възраст за разлика от Теди, пред когото дядо Максим споделял своите сънища-знамения и най-съкровените си помисли и планове. Но тъй като новият му приближен №1 ще му бъде спуснат с “парашут”, пословично мнителният патриарх вече нямало да смее да си отвори устата пред него, камо ли да го ползва за свой душеприказчик и компаньон.
“Очаква се всеки момент новата най-силна фигура в близкото обкръжение на Максим да стане архимандрит Калист, протосингелът на Сливенска епархия. Той е на 45 години и е завършил агрономство в Москва.
Мирското му име е Кирил Тонев. Роден е в Симеоновград. Бил е старшина-школник в ШЗО в Плевен, служил е в Стара Загора. Син е на един от най-известните bg-генерали – Стоян Тонев, който в началото на 90-те години командваше най-голямата у нас Трета армия, чийто щаб бе базиран в Сливен. По-късно генералът оглави Сухопътни войски, а в края на кариерата си бе назначен за зам.-шеф на генщаба на българската армия.
Знае се, че Калист дължи бързата си кариера в БПЦ на дебелите връзки на родителя си. С едно вдигане на “червената петолъчка” бе назначаван все на знакови длъжности. Единственото, което му липсваше, бе задължителният монашески стаж, но и това бе уредено – направиха го калугер в манастира “Свети Георги” край Поморие.
Дълго време Сливенска епархия стоя без протосингел не защото нямаше желаещи, а защото дядо Йоаникий не искаше да допуска случаен човек на поста. В крайна сметка явно му е било наредено да одобри “наш Кирчо”.
Калист е психически лабилен,
истерясва и от най-малкия проблем и по това си прилича със Сливенския митрополит. Двамата са си лика-прилика.
Досега обаче протосингелът на Йоаникий се правеше на “умряла лисица”, бе абсолютно непознат за влиятелните лобита в Синода и не блестеше с нищо. Но това е било, така да се каже, под повърхността. Защото зад невзрачната “фасада” на отеца се е криел един завършен кариерист, кроящ наполеоновски планове. Просто се е прикривал, за да не дразни силните фигури в клира, изчаквайки търпеливо своя звезден час. Който най-после удари”, разкриват посветени в църковните потайности.
На Сливенския владика Калист дължал бързото си израстване в църковната йерархия, защото имало традиция протосингелът да е със сан архимандрит. Дядо Йоаникий лично го ръкоположил в архимандритско достойнство, след което “Кирето” започва да си показва зъбките. Една от първите му жертви е викарият на главата на Сливенска епархия Провадски епископ Игнатий, брат на скандалния поп Тодор от “Биг брадър”, отзован наскоро заради гей скандали и търговия с дрога от Москва, където няколко години оглавяваше подворието на БПЦ.
Калист си определил като приоритет №1 да отдалечи максимално съперника си от митрополита и от миряните. Ако съдим по видимите резултати, явно е успял, тъй като на 90 процента от службите се мъдри редом с Йоаникий, а Игнатий никакъв го няма. Даже много пъти служел вместо владиката, което било противоуставно, но кой ти гледа.
След като викарният епископ на дядо Йоаникий като по-висш си позволил да го смъмри наскоро за някакво провинение, Калист избеснял и се заканил, че ще го “навре в миша дупка”, издават наши информатори от клира.
Те раздуват, че след случката протосингелът позвънил на влиятелния си татко и веднага след това на Игнатий му припарило под краката и се наложило на пожар да се изнесе от митрополията. Сега живеел в собствения си апартамент в Сливен и не смеел да се застоява дълго в сградата, където вече свирел първа цигулка архимандритът-агроном.
Стигнало се обаче до “пресоляване на манджата” и параноичният до болка Сливенски митрополит на свой ред започнал да се чувства застрашен от амбициите на Калист. За да пресече влиянието му в епархийските дела, му издействал стипендия от Синода за специализация в Гърция. За да угодят на събрата си, владиците гласуват “за”, без да подозират какъв автогол си вкарват. Попът заминал, но един хубав ден се върнал самоволно и без да даде никакви обяснения, отпътувал към София. Започнал да служи в различни църкви, намеквайки все по-открито, че се цели в поста протосингел на Софийска епархия. Паметливи припомнят, че никога досега най-голямата и влиятелна епархия в България не е стояла толкова дълго без протосингел, откакто Браницки епископ Григорий, човекът на Натанаил Неврокопски, внедрен в най-близкото обкръжение на патриарха, не оваканти длъжността, ставайки втори викарий на дядо Максим, а впоследствие – игумен на любимия му Троянски манастир.
Още със стъпването си на “жълтите павета” Калист си набелязал и приоритет №2 – да извие ръцете и на викарния епископ на Негово светейшество Йоан Знеполски, който още минава за един от фаворитите на Максим.
“Двамата веднага влязоха в конфликт, като Калист се изцепил, че има власт за секунди да разкара Йоан от София.
И ако това се осъществи, купонът ще е пълен. С идването на Знеполския епископ Сливенска епархия ще си има цели два викария, а Софийска остава без нито един.
За да се докопа максимално бързо до заветното протосингелство, архимандритът от Сливен е влязъл в уния с Николай Пловдивски и му е обещал пълната си подкрепа в битката за въжделеното “бяло було” на дядо Максим. Или, по-точно, обещал му е, че никой няма да му пречи, тъй като най-младият български митрополит вече си е подсигурил финансовия гръб в лицето на олигарсите Георги Гергов и Петър Манджуков. Но на финалната права в надпреварата за патриаршеския жезъл не би било лошо да му “паднат от небето” още няколко милиона. Които, шушука се в клира, щели да дойдат от продажбата на мощите на прясно канонозираните баташки мъченици. На първо време Николай щял да ги “косне” на Македонската църква, с чиито служители поддържал повече от приятелски отношения.
“Неотдавнашната визита у нас на втория човек в Руската православна църква /РПЦ/ митрополит Иларион Алфеев, завеждащ външния отдел на техния Синод, не е само по повод канонизацията на мощите, а и да се даде знак на дядо Максим, че Москва още стои зад него и засега оттеглянето му “на покой” в Троянския манастир се отлага.
Освен това Иларион е дал “зелена улица” на дядо Николай за продажба на мощите, а за благодарност е получил една платнена торба, пълна с кости.
Междувременно се разбра, че Николай освен луксозния трон за 150 000 евро за параклиса “Света Марина” е поръчал “на крака” в Марфино и скъпа мощехранителница – и то още преди мощите да бъдат осветени!
Такова количество мощи не притежава нито една църква в света, така че Николай Пловдивски ще стане милионер, ще се почувства напълно независим и като нищо може да отцепи своята епархия плюс Старозагорска, Силистренска, Видинска и Плевенска, за да създаде паралелен на Максимовия синод, оглавяван, естествено, от неговата “скромна” особа. Ясно е, че ще назначи за свой викарий и газещия като валяк конкуренцията архимандрит Калист, който в качеството си на протосингел ще му поднесе на тепсия гласовете на Софийска епархия.
За да изглежда по-възрастен, препатил и мъдър, 42-годишният Николай си боядисва брадата бяла.
Така правят и неговите приближени, подготвяйки се отдалече за “деня Х”, в който ще се събудят новите властелини на БПЦ”, разказват Божи служители.
С изпращането обаче на Браницкия епископ Григорий за игумен на Троянския манастир патриархът, без да иска, помогнал на Пловдивския митрополит, за когото приближеният на дядо Натанаил бил най-голямата пречка, светват ни запознати с проблематиката.
Те твърдят още, че за 4 седмици Николай се е срещал 4 пъти с архимандрит Поликарп, духовен надзорник на Видинска епархия, и 4 пъти с йеромонах Никанор от Гигинския манастир и с игумена на обителта отец Евгений.
“По всичко личи, че това е бъдещият му екип. С избора на тези чернодрешковци дядо Николай удря десетката, защото те са амбициозни, дейни и разтропани и през тях минават много от проектите, финансирани от ЕС.
За силата на дядо Николай говорел най-красноречиво фактът, че патриарх Максим и досега не смеел да махне назначените от своя бивш пръв викарий престоятели на храмове и игумени на манастири в Софийска епархия.
Гавриил Ловчански пък, който повече от година се спряга за най-реалистичния кандидат за поста на дядо Максим, също имал разрешение от Русия да продава мощите на новоселските мъченици. То му било връчено от неговия покровител в РПЦ – митрополит Питирим Сорокин, духовен глава на република Коми. Преди седмица той също пристигна в България по повод преминалото в странна дискретност освещаване на мощите на новоселските мъченици. Дядо Гавриил обаче е бил посъветван да изчака, докато по-младият му колега Николай поизчерпа количествата си, и чак тогава да завърти алъш-вериш с костите, за да им вземе по-висока цена.
ОТЕЦ ДОБРИ ЧАКОВ СЕ ЗАКАНИЛ ДА ОТЦЕПИ СИЛИСТРЕНСКА ЕПАРХИЯ И ДА Я ПРИСЪЕДИНИ КЪМ РУМЪНИЯ
За да направи “дъмпинг” на Пловдивския владика, заминал да продава мощи на светци в САЩ
Като неприкрит враг №1 на Николай Пловдивски засега се очертавал най-вече авторитарният и пословично сребролюбив и.д. протосингел на Силистренска епархия Добри Чаков. Без знанието и одобрението на синодалите той е отнесъл части от мощите на свети Георги, на свети Дазий Доростолски, на свети апостол Варава, на света великомъченица Марина и на света мироносица Мария Магдалина в Диарбърн хайтс, щата Мичиган, където в местната румънска църква “Свети свети апостоли Петър и Павел” епископ Ириней ще отслужи в тяхна чест тържествена литургия.
Нашият свещеник е отпрашил към Америка няколко дни преди канонизацията на мощите на баташките мъченици, за да направи “дъмпинг” на дядо Николай, с когото напоследък не можели да се дишат.
Нещо повече. Преди броени дни отец Чаков се заканил на Пловдивския митрополит, че “ако играе срещу него”, ще отцепи Силистренска епархия и ще я присъедини към Румънската православна църква.
В интерес на истината това е стара мечта на властолюбивия и забогатял неизвестно как духовник, който преди години е бил престоятел на БПЦ в северната ни съседка и оттогава е много близък на румънския патриарх Даниил, откровен апологет на идеята “Букурещ – четвърти Рим”.
Преди да припознае в лицето на дядо Николай своя най-опасен враг, Чаков бе в тежък конфликт и с владиката Неофит, който навремето оглавяваше Доростоло-Червенска епархия, разпаднала се впоследствие на Русенска и Силистренска /с духовен глава митрополит Амвросий/. Тогава протосингелът заплаши, че ще отцепи Силистра и за глава на епархията той и хората му ще сложат един предъртял и сдухан поп – архимандрит Стефан, служещ в едно от силистренските села.
Ангел Серафимов
блиц / Bg church
4 юни 2011, 22:36
София, България
"Младите пажове" около дядо Максим ще трябва да се изнесат от митрополията, за да освободят "жизнено пространство" за бъдещия протосингел на Софийска епархия.
Това е 45-годишният архимандрит Калист, протосингел на Сливенска епархия, който е завършил агрономство в Москва, а баща му ген. Стоян Тонев е бил зам.-шеф на генщаба на българската армия
От няколко дни интригантите в расо не могат да се успокоят, възбудени “до червено” от новина №1 според тях в клира – патриархът си има нов любимец! По думите им обаче той не бил избран спонтанно от 97-годишния глава на БПЦ, а му бил спуснат от “кукловодите”, дърпащи конците на отделните лобита в Синода, пише в. "ШОУ".
Младичкият, симпатичен и сговорчив Теодор, личен секретар и довереник на Негово светейшество от 3-4 години, трябвало да си стяга багажа и да се изнася от митрополията, за да освободи “жизнено пространство” за своя наследник. Който бил духовник на солидна възраст за разлика от Теди, пред когото дядо Максим споделял своите сънища-знамения и най-съкровените си помисли и планове. Но тъй като новият му приближен №1 ще му бъде спуснат с “парашут”, пословично мнителният патриарх вече нямало да смее да си отвори устата пред него, камо ли да го ползва за свой душеприказчик и компаньон.
“Очаква се всеки момент новата най-силна фигура в близкото обкръжение на Максим да стане архимандрит Калист, протосингелът на Сливенска епархия. Той е на 45 години и е завършил агрономство в Москва.
Мирското му име е Кирил Тонев. Роден е в Симеоновград. Бил е старшина-школник в ШЗО в Плевен, служил е в Стара Загора. Син е на един от най-известните bg-генерали – Стоян Тонев, който в началото на 90-те години командваше най-голямата у нас Трета армия, чийто щаб бе базиран в Сливен. По-късно генералът оглави Сухопътни войски, а в края на кариерата си бе назначен за зам.-шеф на генщаба на българската армия.
Знае се, че Калист дължи бързата си кариера в БПЦ на дебелите връзки на родителя си. С едно вдигане на “червената петолъчка” бе назначаван все на знакови длъжности. Единственото, което му липсваше, бе задължителният монашески стаж, но и това бе уредено – направиха го калугер в манастира “Свети Георги” край Поморие.
Дълго време Сливенска епархия стоя без протосингел не защото нямаше желаещи, а защото дядо Йоаникий не искаше да допуска случаен човек на поста. В крайна сметка явно му е било наредено да одобри “наш Кирчо”.
Калист е психически лабилен,
истерясва и от най-малкия проблем и по това си прилича със Сливенския митрополит. Двамата са си лика-прилика.
Досега обаче протосингелът на Йоаникий се правеше на “умряла лисица”, бе абсолютно непознат за влиятелните лобита в Синода и не блестеше с нищо. Но това е било, така да се каже, под повърхността. Защото зад невзрачната “фасада” на отеца се е криел един завършен кариерист, кроящ наполеоновски планове. Просто се е прикривал, за да не дразни силните фигури в клира, изчаквайки търпеливо своя звезден час. Който най-после удари”, разкриват посветени в църковните потайности.
На Сливенския владика Калист дължал бързото си израстване в църковната йерархия, защото имало традиция протосингелът да е със сан архимандрит. Дядо Йоаникий лично го ръкоположил в архимандритско достойнство, след което “Кирето” започва да си показва зъбките. Една от първите му жертви е викарият на главата на Сливенска епархия Провадски епископ Игнатий, брат на скандалния поп Тодор от “Биг брадър”, отзован наскоро заради гей скандали и търговия с дрога от Москва, където няколко години оглавяваше подворието на БПЦ.
Калист си определил като приоритет №1 да отдалечи максимално съперника си от митрополита и от миряните. Ако съдим по видимите резултати, явно е успял, тъй като на 90 процента от службите се мъдри редом с Йоаникий, а Игнатий никакъв го няма. Даже много пъти служел вместо владиката, което било противоуставно, но кой ти гледа.
След като викарният епископ на дядо Йоаникий като по-висш си позволил да го смъмри наскоро за някакво провинение, Калист избеснял и се заканил, че ще го “навре в миша дупка”, издават наши информатори от клира.
Те раздуват, че след случката протосингелът позвънил на влиятелния си татко и веднага след това на Игнатий му припарило под краката и се наложило на пожар да се изнесе от митрополията. Сега живеел в собствения си апартамент в Сливен и не смеел да се застоява дълго в сградата, където вече свирел първа цигулка архимандритът-агроном.
Стигнало се обаче до “пресоляване на манджата” и параноичният до болка Сливенски митрополит на свой ред започнал да се чувства застрашен от амбициите на Калист. За да пресече влиянието му в епархийските дела, му издействал стипендия от Синода за специализация в Гърция. За да угодят на събрата си, владиците гласуват “за”, без да подозират какъв автогол си вкарват. Попът заминал, но един хубав ден се върнал самоволно и без да даде никакви обяснения, отпътувал към София. Започнал да служи в различни църкви, намеквайки все по-открито, че се цели в поста протосингел на Софийска епархия. Паметливи припомнят, че никога досега най-голямата и влиятелна епархия в България не е стояла толкова дълго без протосингел, откакто Браницки епископ Григорий, човекът на Натанаил Неврокопски, внедрен в най-близкото обкръжение на патриарха, не оваканти длъжността, ставайки втори викарий на дядо Максим, а впоследствие – игумен на любимия му Троянски манастир.
Още със стъпването си на “жълтите павета” Калист си набелязал и приоритет №2 – да извие ръцете и на викарния епископ на Негово светейшество Йоан Знеполски, който още минава за един от фаворитите на Максим.
“Двамата веднага влязоха в конфликт, като Калист се изцепил, че има власт за секунди да разкара Йоан от София.
И ако това се осъществи, купонът ще е пълен. С идването на Знеполския епископ Сливенска епархия ще си има цели два викария, а Софийска остава без нито един.
За да се докопа максимално бързо до заветното протосингелство, архимандритът от Сливен е влязъл в уния с Николай Пловдивски и му е обещал пълната си подкрепа в битката за въжделеното “бяло було” на дядо Максим. Или, по-точно, обещал му е, че никой няма да му пречи, тъй като най-младият български митрополит вече си е подсигурил финансовия гръб в лицето на олигарсите Георги Гергов и Петър Манджуков. Но на финалната права в надпреварата за патриаршеския жезъл не би било лошо да му “паднат от небето” още няколко милиона. Които, шушука се в клира, щели да дойдат от продажбата на мощите на прясно канонозираните баташки мъченици. На първо време Николай щял да ги “косне” на Македонската църква, с чиито служители поддържал повече от приятелски отношения.
“Неотдавнашната визита у нас на втория човек в Руската православна църква /РПЦ/ митрополит Иларион Алфеев, завеждащ външния отдел на техния Синод, не е само по повод канонизацията на мощите, а и да се даде знак на дядо Максим, че Москва още стои зад него и засега оттеглянето му “на покой” в Троянския манастир се отлага.
Освен това Иларион е дал “зелена улица” на дядо Николай за продажба на мощите, а за благодарност е получил една платнена торба, пълна с кости.
Междувременно се разбра, че Николай освен луксозния трон за 150 000 евро за параклиса “Света Марина” е поръчал “на крака” в Марфино и скъпа мощехранителница – и то още преди мощите да бъдат осветени!
Такова количество мощи не притежава нито една църква в света, така че Николай Пловдивски ще стане милионер, ще се почувства напълно независим и като нищо може да отцепи своята епархия плюс Старозагорска, Силистренска, Видинска и Плевенска, за да създаде паралелен на Максимовия синод, оглавяван, естествено, от неговата “скромна” особа. Ясно е, че ще назначи за свой викарий и газещия като валяк конкуренцията архимандрит Калист, който в качеството си на протосингел ще му поднесе на тепсия гласовете на Софийска епархия.
За да изглежда по-възрастен, препатил и мъдър, 42-годишният Николай си боядисва брадата бяла.
Така правят и неговите приближени, подготвяйки се отдалече за “деня Х”, в който ще се събудят новите властелини на БПЦ”, разказват Божи служители.
С изпращането обаче на Браницкия епископ Григорий за игумен на Троянския манастир патриархът, без да иска, помогнал на Пловдивския митрополит, за когото приближеният на дядо Натанаил бил най-голямата пречка, светват ни запознати с проблематиката.
Те твърдят още, че за 4 седмици Николай се е срещал 4 пъти с архимандрит Поликарп, духовен надзорник на Видинска епархия, и 4 пъти с йеромонах Никанор от Гигинския манастир и с игумена на обителта отец Евгений.
“По всичко личи, че това е бъдещият му екип. С избора на тези чернодрешковци дядо Николай удря десетката, защото те са амбициозни, дейни и разтропани и през тях минават много от проектите, финансирани от ЕС.
За силата на дядо Николай говорел най-красноречиво фактът, че патриарх Максим и досега не смеел да махне назначените от своя бивш пръв викарий престоятели на храмове и игумени на манастири в Софийска епархия.
Гавриил Ловчански пък, който повече от година се спряга за най-реалистичния кандидат за поста на дядо Максим, също имал разрешение от Русия да продава мощите на новоселските мъченици. То му било връчено от неговия покровител в РПЦ – митрополит Питирим Сорокин, духовен глава на република Коми. Преди седмица той също пристигна в България по повод преминалото в странна дискретност освещаване на мощите на новоселските мъченици. Дядо Гавриил обаче е бил посъветван да изчака, докато по-младият му колега Николай поизчерпа количествата си, и чак тогава да завърти алъш-вериш с костите, за да им вземе по-висока цена.
ОТЕЦ ДОБРИ ЧАКОВ СЕ ЗАКАНИЛ ДА ОТЦЕПИ СИЛИСТРЕНСКА ЕПАРХИЯ И ДА Я ПРИСЪЕДИНИ КЪМ РУМЪНИЯ
За да направи “дъмпинг” на Пловдивския владика, заминал да продава мощи на светци в САЩ
Като неприкрит враг №1 на Николай Пловдивски засега се очертавал най-вече авторитарният и пословично сребролюбив и.д. протосингел на Силистренска епархия Добри Чаков. Без знанието и одобрението на синодалите той е отнесъл части от мощите на свети Георги, на свети Дазий Доростолски, на свети апостол Варава, на света великомъченица Марина и на света мироносица Мария Магдалина в Диарбърн хайтс, щата Мичиган, където в местната румънска църква “Свети свети апостоли Петър и Павел” епископ Ириней ще отслужи в тяхна чест тържествена литургия.
Нашият свещеник е отпрашил към Америка няколко дни преди канонизацията на мощите на баташките мъченици, за да направи “дъмпинг” на дядо Николай, с когото напоследък не можели да се дишат.
Нещо повече. Преди броени дни отец Чаков се заканил на Пловдивския митрополит, че “ако играе срещу него”, ще отцепи Силистренска епархия и ще я присъедини към Румънската православна църква.
В интерес на истината това е стара мечта на властолюбивия и забогатял неизвестно как духовник, който преди години е бил престоятел на БПЦ в северната ни съседка и оттогава е много близък на румънския патриарх Даниил, откровен апологет на идеята “Букурещ – четвърти Рим”.
Преди да припознае в лицето на дядо Николай своя най-опасен враг, Чаков бе в тежък конфликт и с владиката Неофит, който навремето оглавяваше Доростоло-Червенска епархия, разпаднала се впоследствие на Русенска и Силистренска /с духовен глава митрополит Амвросий/. Тогава протосингелът заплаши, че ще отцепи Силистра и за глава на епархията той и хората му ще сложат един предъртял и сдухан поп – архимандрит Стефан, служещ в едно от силистренските села.
Ангел Серафимов
блиц / Bg church
Абонамент за:
Публикации (Atom)